1 от 25: Паролите трябва да бъдат лесни за запомняне, за да може да ги използваш по-често.

2 от 25: Мобилно и интернет банкиране са едно и също.

3 от 25: Софтуерният токън е приложение за парични преводи.

4 от 25: Дигиталният портфейл не може да бъде загубен.

5 от 25: Ако на екрана ти се появява изскачащ прозорец с надпис „Спечелихте безплатен Apple iPod!“, не трябва да кликаш върху него.

6 от 25: Електронните системи за плащане заместват парите в брой и паричните преводи.

7 от 25: Наличието на иконка катинарче в адресната лента означава, че сайтът е опасен.

8 от 25: Използването на публични Wi-Fi мрежи за влизане в социални мрежи и онлайн банкиране може да бъде рисково.

9 от 25: Фишинг атаката е опит за измама, при който хакери се стремят да получат лични данни чрез фалшиви имейли или съобщения.

10 от 25: Двуфакторната автентикация при онлайн плащания е напълно безполезна.

11 от 25: В спиърфишинг съобщенията може да присъства името ти.

12 от 25: Използването на антивирусна програма намалява риска от кибератаки, но не осигурява пълна защита.

13 от 25: Push известията са пример за спам.

14 от 25: HTTPS означава, че сайтът използва криптирана връзка, но не гарантира, че е напълно безопасен.

15 от 25: ПИН е съкращение от Професионален Идентификационен номер.

16 от 25: Използването на една и съща парола за всички онлайн акаунти е безопасно, ако паролата е дълга и сложна.

17 от 25: Използването на сложна парола и двуфакторна автентикация повишава сигурността на мобилното банкиране.

18 от 25: Ако получиш SMS с код за верификация, но не си правил трансакция, трябва да се свържеш с банката и да не споделяш кода с никого.

19 от 25: Ако забравиш ПИН кода на картата си, банката може да ти го изпрати по имейл за удобство.

20 от 25: Най-често срещаната киберзаплаха е човешката грешка.

21 от 25: Ботнет е чатбот, който отговоря на въпроси за киберизмами.

22 от 25: Т.нар. SIM swapping може да се използва за пренасочване на мобилна комуникация с цел манипулиране на плащанията.

23 от 25: Малвертайзинг е техника, която измамниците прилагат, за да осъществят рансъмуер атака.

24 от 25: Ако изтеглиш непознат файл от интернет, но не го стартираш, няма никакъв риск за твоя компютър.

25 от 25: Ако криптираш файловете си с 256-битово AES криптиране, никой хакер не може да ги декриптира без твоята парола.